България отчита ниска ефективност на мерките срещу климатичните промени през 2025 г., като сушите и горещините водят до преки икономически загуби от над 1 милиард евро или приблизително 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Данните са част от новоизлезелия доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.””
Климатична ефективност и позиции в индекса CCPI
Според индекса CCPI за 2025 г. страната ни заема 50-о място от общо 64 държави по ефективност на действията срещу климатичните промени. Учените посочват, че страната се представя слабо по отношение на емисиите на парникови газове, много слабо в климатичната политика и енергопотреблението, докато при използването на възобновяема енергия резултатът е среден. Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения вече не са изолирани аномалии, а част от системна трансформация на климатичния режим.
Затопляне и валежни промени в страната
Разположена в климатичния „горещ пункт“ на Югоизточна Европа, България отчита с около 0,8 градуса по Целзий по-висока средна годишна температура за периода 1991–2020 г. спрямо 1961–1990 г. Затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през летните месеци. При сценарий с високи емисии средната температура може да достигне около 14,1 градуса по Целзий към края на века, което е изключение дори за днешните най-топли южни райони. В същото време честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75 процента след 1991 г.”
Did You Know? През 2023 г. свързаните с горещините смъртни случаи в България достигат 1670 или 229 на милион души, което нарежда страната на второ място в Европа по интензитет на този показател.
Икономически загуби и секторни рискове
Оценката на Европейската агенция по околна среда показва, че при липса на допълнителна адаптация страната може да натрупа загуба между 1 процент при оптимистичен сценарий и 3,5 процента при песимистичен сценарий от реалния си БВП до 2050 г. В селското стопанство и горското стопанство се очаква годишният прираст на дървесината да намалее с до 3,5 млн. куб. м., а над 60 процента от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в неблагоприятно-незадоволително състояние.”
Expert Insight: Експертите отчитат съществен административен дефицит, свързан с липсата на национален регистър на щетите и слабата интеграция на климатичните рискове във фискалната рамка след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Институционален обхват на оценката
Докладът е изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи, обединяващ учени от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София.”
Frequently Asked Questions
Каква е позицията на България в индекса CCPI за 2025 г.?
България се нарежда на 50-о място от общо 64 страни по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г.
Кой координира изготвянето на новия национален доклад?
Докладът е координиран от Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е изготвен съвместно с експерти от НИМХ, БАН, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София.”
Какви икономически загуби се очакват през 2025 г.?
Преките икономически загуби от суши и горещини за 2025 г. са оценени на над 1 млрд. евро, което представлява около 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП).
Какви мерки биха могли да ограничат бъдещите рискове според изнесените данни в изследването?
Related reading